История за оргонити и електронити
юни 8, 2025Преди почти 280 г., е направено откритие от германския духовник Евалд Георг фон Клайст и малко по-късно от холандския учен Питер ван Мушенбрук от Лайден, Холандия.1 Наречено и известно днес като “Лайденската стъкленица”, която става първият кондензатор в историята на електричеството.
Лайденската стъкленица2 е уред за съхранение на статично електричество, което се получава, когато различни атоми влизат в контакт един с друг и тогава електроните могат да се обменят между тях. Или описано по-друг начин, статичното електричество е форма на електричество, произтичащо от дисбаланса между положителните и отрицателните заряди в даден материал, който възниква, когато електроните (отрицателно заредените частици в атома) се движат от един материал към друг.3
На кратко, отрицателно заредените частици зареждат конфигурацията от метал-диелектрик на стъкленицата.
- Горния текст е от значение за да разбере читателят как функционират електронитите.
Средата на 30-те години на 20 век, Д-р Вилхелм Райх започва да експериментира с бионите в Осло, Норвегия, в търсене на произхода на живота.
Бионите са преходни форми в процеса на организация на материята от нейното неживо към живо състояние, и винаги се срещат при разграждането на органичната материя.4 Те се образуват и по време на разрушаването на неорганичната материя, разбира се при определени условия.
След като насочва материалите, с които е експериментирал, към нажежаване с горелка, той отбелязва наличието на ярки и светещи сини везикули, за които е твърдял, че също могат да бъдат култивирани. Същите излъчват видима лъчиста енергия, която той нарича оргон.5
- В бележките под текста, относно горния текст, може да изгледате и видео материали за да видите бионите под микроскопия. Това е от значение, защото Д-р Райх е твърдял, че тази енергия е свързана с постоянно създаване на живот.
Райх си е сътрудничил в дадена ситуация и с Алберт Айнщайн в експеримент на тяхна среща, при който Айнщайн се е съгласил с Райх, твърдейки, че ако температурата на даден обект може да се повиши без видим източник на топлина, това би нарушило законите на термодинамиката, което представлява голямо откритие.6
Тази топлина се наблюдава в оргоновият акумулатор на Райх. E
нергиите в пространството се събират в кутията.
Този оргонов акумулатор е бил конструиран от различни пластове метал-диелектрик-метал. Или описано по-точно, изолационни слоеве от високо диелектрични композити, слоеве от стоманена вата и краен вътрешен слой от феромагнитен стоманен слой.7
- Виждаме сходството с конфигурацията и използването на енергии.
Самото начало на 90-те години на 20-ти век, австрийският изобретател Карл Ханс Велц създава първият оргонит.
Първият оргонит е приличал на автомобилен ауспух и за разлика от акумулатора, той не натрупва енергии от пространството, а ги преобразува и изпуска в заобикалящата го среда.
По-късно Велц започва да подобрява и подсилва оргонитите си, и така се появява вече по-близкия до тези, които знаем в днешни дни.
За направата са нужни някаква смола и метални частици. Приблизително 60 на 40%. Велц обясняваше, че може да се използва дори восък, или парафин, но разбира се, ако е втвърдена смола, ефекта е по-силен, и този се оптимизира допълнително и с по-ситни метални частици.
Тази, на пръв поглед хаотична, конфигурация от метал-диелектрик-метал, хваната заедно в различни тиксотропични материали (примерно смоли, восък и др), става известна като оргонова матрица след време.
Когато Велц е изобретил своята версия на акумулатор, е следвал плановете на инж. Оскар Коршелт, или по-точно тези на апарата му за слънчев етер (Solar Ether Radiation Apparatus) и в последствие се е запознал с работата на Райх, тъй като очевидно е ставало дума за използването на едни и същи енергии в пространството.
В началото на 2000 г., Карол и Дон Крофт откриват, че оргонитите могат да се оптимизират като се сложи в сърцевината на оргоновата матрица парче кварц. Заради свойствата на кварца да натрупва и преобразува отрицателно заредени енергии и ги “изстрелва”, когато е подложен на механичен натиск от втвърдяващата се и стискаща смола, той става незаменим при изработката на оргонити. Така сем. Крофт създава първият вече по-съвременен оргонит, който наричат ‘tower buster’, или на български – “разбивач на кули”.
Г-жа Крофт е забелязала, че когато се разположат оргонити до клетъчни кули, които тъкмо са започвали да бъдат поставяни все повече, енергиите в зоната се стабилизират. Тя е била електро-чувствителна и е усетила положителните ефекти. Така са стигнали до извода, че оргонитите могат да бъдат използвани и за вредните вълни от тези съоръжения.
Така се заражда Gifting-a, който е вид активност с “даряване”, или написано по друг начин: с разполагане на оргонити около антени, радари, ядрени централи и др. подобни с цел да се анионизират зоните с вредни енергии. За да не вредят толкова на живота и заобикалящата ни среда. Хора по целия свят продължават да разпространяват тези малки уреди около всевъзможни съоръжения, а и не само. Има и естествени енергийни течения по цялата земя, които могат да бъдат използвани.
Тази активност е вид хармонизиране на вредните енергии, по които работи от доста години и д-р Ибрахим Карим. Само че, той се занимава с био-геометрични предмети, които са в състояние да оказват положително влияние в такива зони. Стабилизирайки също вредните вълни.
Други подобни уреди са медните форми на ядрения физик Мерхан Кеше, които са покрити с нано-слоеве за да стабилизират преминаващите енергии.
Има и други подобни уреди, за някои от които може да се върнем и много назад в историята също, във времето на старите цивилизации.
Самият Дон Крофт казва, че е нужен около 80 грамов ‘tower buster’ за да се достигне до желан ефект с една клетъчна кула, но в последствие се разработват и по-големи видове. Един такъв е HHG, или т.нар. „Свещена ръчна граната“. Принципа е, че този оргонит е като конус, или пирамида, но се слага на върха също парче кварц. След това в сърцевината му се слагат още няколко допълнителни парчета кристали. В последствие се появяват и доста други видове оргонити. И трябва да се отбележи, че много от тях стават просто като красиви декоративни предмети. Може би да имат някаква функция за нещо като хармонизиране, но това е друга тема.
През годините много хора експериментират и с различни видове метали като мед, стомана, месинг и доста др., които стават стандарт при направата на оргонити.
Хесус Торес от Испания, започва още през 2007 г да разполага оргонити до инсталации, които излъчват вредни вълни. Поради това, че вече имаше и тогава много оргонити, които са били или по-слаби, или въобще не са били ефективни, г-н Торес и колегите му наричат този вид за масово производство електронити. Цялата рецепта е запазена като с първите видове оргонити, но са оптимизирани с полиестерна смола и алуминиеви частици.
Тази активност преминава в съвсем други измерения, когато се разбира, че клетъчни кули, антени, радари, HAARP и др. се използват за провеждан таен климатичен контрол, който е свързан с ‘chemtrails’, разпръскването на алуминиеви и др. частици. За това ще напиша друг път по подробно.
Трябва да се отбележи, че през годините много агенти на системата се опитват да изкарат, че електронитите не действат, защото били грозни, защото били евтини, защото, защото, защото и т.н. Естествено на рептилите не им пасва да им се прецаква програмата за климатичен контрол и дистанционно управление на хора с материали, които ползват самите те като оръжие. Ха-ха!
В разгара на фалшивата пандемия, през 2022 г. един аржентински инженер, Диего Бариентос и испанската група La Quinta Columna (благодарение на тях научихме за графена във ваксините), популяризираха отново електронитите. Това се случи благодарение на един анонимен квантов физик, Г-н Се, който продължава и до днес да оптимизира рецептата и да ни разказва за всички видове антени, радари и т.н., и как по-точно са използвани за да контролират климата чрез тях, чрез разпръсквани метални частици в небето. Тези малки уреди, електронитите ни помагат в борбата срещу климатичните манипулации. Това е скрита война! И темата става много задълбочена, конспиративна, но в този текст исках да изложа по-точно някои от историите зад оргонитие.
Ще актуализираме допълнително публикацията.
Бележки и референции:
1. Electricity in the 17th & 18th Centuries, A study of early modern phisycs
2. Leyden jar, Britannica
3. Static electricity, Britannica
4. Bions, Hellenic Institute of Orgonomy
5. Wilhelm Reich, Britannica
6. Experimental confirmation of the Reich orgone accumulator thermal anomaly, by James DeMeo, Ph.D. Simon Fraser University (pdf архив)
7. Water as a Resonant Medium for Unusual External Environmental Factors, by James DeMeo, Ph.D, researchgate.net